10 най–големи по обем язовири в България

В България има хиляди язовири, над 6800. Те имат различни приложения като контролиране нивата на реките, доставянето на питейна и напоителна вода, генериране на електричество. Освен гореизброените приложения язовирите са интересна туристическа забележителност, която предлага и възможност за риболов и спорт.
Основното строителство е било през 60-те години на миналия век. До 1980 година нашата страна е единствената в света, която построява сама, със свои проекти, със собствени средства и работна ръка над 95% от язовирите и ВЕЦ-овете, които се намират на територията ѝ.
Ще Ви представим в следващите редове най–големите язовири по обем в България.

10. Язовир Камчия

Язовирът и изграден в източна Стара Планина, по южното поречие на р. Луда Камчия през 1973 година. Обемът му е 233,5 млн. м³. Съоръжението е изградено с идеята да водоснабдява с питейна вода градовете по Черноморието. Водата му се характеризира с ниското съдържание на нитрати и високите нива на желязо и манган.
Камчия е предпочитано място за риболов и къмпинг. В него могат да бъдат хванати бабушка, каракуда, костур, морунаж, попче, сом, уклей, шаран.

9. Язовир Батак

Това е един от най-красивите язовири в България! Построен е по поречието на р. Мътница през далечната 1959 година в западните Родопи, в така нареченото „Баташко плато“. Язовирът е част от ВЕЦ каскадата „Баташки водносилов път“. Основното му предназначение е идентично с това на останалите водни съоръжения в района, а именно напояване и производство на електроенергия.
Язовир Батак е предпочитано място за почивка в планински условия, сред спокойствие и уют, с възможност за целогодишен риболов.
В западната му част е разположен най–големия туристически курорт, изграден на язовир – „Цигов чарк“. Той е предпочитана дестинация през всички сезони. Пролетта и лятото предлага на своите гости много изградени туристически маршрути, невероятно красиви гледки, полегати склонове, различни видове спорт. Зимата курортът е подходящ за ски туризъм и разполага с влек. Цигов чарк разполага основно с малки „семейни“ вили, самостоятелни къщи и по–големи хотели.
Източният част на язовира носи името „Дъното“ и предлага на своите посетители спокойствие и усамотени, подходящи за почитателите на лагеруване, къмпинг и риболов.
В средата на язовир Батак има изграден остров, които е атракция за туристите.

8. Язовир Тича

Язовир Тича е един от малкото в страната използван само за напояване. Построен е в североизточна България през 1973 година. Той снабдява с питейна вода градовете Разград и Търговище. Обемът на водата в него е около 311,8 млн. м³.
Полегатите склонове по брега му предлагат на туристи и рибари изключително приятна и отпускаща планинска атмосфера, както и спиращи дъха гледки.
Най–разпространените риби, които могат да бъдат уловени в него са: бяла риба, кефал, костур, сом, уклей, шаран, морунаж и платика.
През 2020 година, след спадане обема на язовира бяха открити останки на кораба „Тангра“, потънал в него преди повече от три десетилетия. Корабът се е използвал за туристически разходки, които днес са само добър спомен.


7. Язовир Цонево

Язовирът е с обем 330 мнл.м³ и се намира в източната част на Стара Планина, по течението на река Луда Камчия. Построен е през 1974 година с цел промишлено водоснабдяване и напояване.
Малко известен в днешно време е факта, че в него е бил спуснат най–големия за времето си плавателен съд за язовирно плаване, който е носил името „Вълчан Войвода“.
Язовир Цонево разполага с приказни залесени склонове и кристални чисти и топли води, което го прави изключително привлекателна дестинация за отдих, туризъм и естествено за риболов. Уловът тук отново е разнообразен и предлага удоволствие и радост както на любители, така и на професионалисти – амур, платика, каракуда, толстолоб, сом и шаран. Известен сред рибарите е като „рай за риболов на плувка“.


6. Язовир Студен кладенец

Както мнозинството в България и този язовир е строен в периода 1955 – 1958 година по средното течение на река Арда с основната цел да регулира сезонния отток на реката. Сега на бреговете му има изградена водноелектрическа централа за производството на електроенергия.
Покрай Студен кладенец няма изградени много места за настаняване. Той е известен със своите каменисти брегове, голи чукари, обрасли с храсти и единични широколостни дървета. Склоновете му предлагат многобройни възможности за ваканция и почивка сред самотата и красотата на природата, наблюдавайки много редки птици, които обитават района.
Освен за ваканция, мястото е подходящо и за различни водни спортове като гребане и каране на водно колело.
За почитателите на риболова има редица места, където могат да се хванат риби като: сом, шаран, уклей, клен, костур и бяла риба.

5. Язовир Жребчево

Язовир Жребчево е петият по обем (400 млн. м³) язовир в България и е разположен по р. Тунджа между планините Средна гора и Стара Планина. Името му идва от останалото на дъното при построяването му през 1965 година с. Жребчево.
Жребчево разполага с много ръкави, които са изключително подходящи за риболов.
Основното му предназначение е напояването на селскостопанска земя и поради този факт нивото му през летните месеци значително намалява, което обуславя и сезонния характер на риболова там. В него могат да бъдат уловени щука, сом, шаран, костур и червеноперки в различните места на язовира, познати на запалените рибари.
В околностите му са разположени множество вилни зони и почивни станции, както и места за къмпингуване. В района няма обособени туристически маршрути.
Язовирът е подходящ както за риболов и къмпинг, така и за различни видове водни спортове. Организират се различни състезания по кану – каяк и плуване в кристалните води на Жребчево.
Напоследък, поради намалелия обем на язовира, доста интерес предизвиква църквата „Св. Иван Рилски“, която е била потопена при построяването на язовира, но сега е постоянно открита. Тя се превърна в атракция, която привлича туристи от цялата страна.

4. Язовир Доспат

Язовир Доспат е разположен по устието на река Доспатска в Западните Родопи и е четвъртия по обем в България, като максималния му обем е 449,2 млн. м³. Той е част от водоелектрическата каскада Доспат – Въча, която се смята за най–големия хидроенергиен комплекс в страната.
Строителството му започва поради многото наводнени територии, които представлявали плодородна земя с житни култури и се стига до пълното евакуиране на жителите на две села – Орлино и Бърдучи. Пуснат в експлоатация е през далечната 1967 година.
Местността разполага с идеални условия за къмпингуване. Около него има малко хотели и места за настаняване, повечето в град Доспат. В момента в района туристическите атракции са малко, а разработени туристически маршрути липсват.
В язовир Доспат могат да бъдат уловени шаран, сом, бабушка, кефал, костур и каракуда.

3. Язовир Кърджали

Язовир Кърджали е третият по големина язовир в България (497,2 млн.м³), който акумулира водите на река Арда. Намира се на северозапад от град Кърждали, в Източните Родопи. Строителството му продължава шест години в периода от 1957 година до 1963 година. Стената на водното съоръжение е разположена само на 3 км. от град Кърджали, тя е бетонна дъгово – гравитична, извисена на 103,5 м. над земята.
Основното предназначение на язовира е производство на електроенергия от ВЕЦ „Кърджали“, за нуждите на промишлеността в града и за напояване на селскостопанските земи.
На посетителите на това съоръжение се предоставя възможността да се насладят на невероятната атмосфера на източните Родопи, на спиращи дъха красоти и величественост, от която може да те побият тръпки и наистина да останеш без дъх. Покрай него могат да бъдат видяни красиви заливи, заобиколени от интересни скални форми и стръмни хълмове.
Целогодишно язовир „Кърджали“ служи за отмора, спорт и туризъм. Покрай него са изградени много хотели с прекрасна гледка км него или към града, къщи за гости и места за къмпингуване и риболов.
Той е един от най–богатите на риба водоеми в страната, като търсен тук е улова на едър сом. Може да се хване още шаран, костур, пастърва, червеноперка, уклей, буфало, амур, есетра, мряна, морун и др.

2. Язовир Огоста

Язовир Огоста се намира в Северозападна България и е вторият по обем водоем в страната (506 млн. м³). Във водите му се събират три от местните реки – Огоста, Бързия и Златица. Строителството му продължава цели 20 години, като официалното му откриване било на 23 септември 1987 година. Основаната цел и замисъл на построяването на язовира била да напоява големи площи селскостопанска земя, но към момента той се използва главно за производство на електроенергия от двете водноелектрически централи, които се намират в близост до него, а именно „Кошарник“ и „Огоста“.
От северната страна на язовира се разкрива прекрасната гледка на величествената Стара Планина. Водното съоръжение се намира в близост до градовете Вършец и Берковица – известни с чистия въздух, минералните води, СПА хотели и предлаганите процедури, които са особено търсени от туристите.
През 1999 година язовирът е обявен за особено подходящ за промишлен риболов, поради голямото разнообразие на представители на водната фауна. Огоста се зарибява с шаран, каракуда, червеноперка, платика, костур, скобар, мряна, сом, щука, оклей и бяла риба и предлага определена зона със свободен риболов дори и през забранените за това периоди.
Интересен факт, който привлича туристи както от областта, така и от цялата страна е, че при суша и намаляване на обема на язовира църквата „Св. Вознесение Господне“ от потопеното село Живовци изплува. При строителството му още едно село остава на дъното на язовира – Калманица.


1. Язовир Искър

Язовир Искър е най–големия по обем и площ язовир на територията на България. Разположен е между градовете София и Самоков по устието на река Искър. Строителството му започва в края на 1950 година, а официалното му отриване е през 1954 година., като се е смятало, че това е най–голямото техническо съоръжение в България за времето си. Жителите на три села – Калково, Шишманово и Горни Пасарел са били изселени в други райони на страната, за да може на това място да се изгради язовира.
В момента язовир Искър се използва за водоснабдяване на столицата ни с питейна вода, както и за производство на електроенергия.
Красивата природа, чистия въздух и невероятната гледка са малко от нещата, които превръщат язовира в място за почивка и отдих както на много от столичаните, така и на хора от цялата страна. Язовирът предлага различни места за пикник, за каравани и риболов. Изградени са хотели, къщи за гости и места за отдих.
Риболовът е основната причина за посещение на това приказно място. Запалените рибари знаят за голямото разнообразие на риба в различните места на съоръжението. Обитателите на язовир Искър са сом, щука, пъстърва, костур, кефал, каракуда, уклей, скобар и толстолоб.
Обемът на язовир Искър е 673 млн.м³.

.

Кратко видео на язовир Искър сниман с дрон може да видите тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *